Домът ми вече тихо спеше

Домът ми вече тихо спеше,
когато на вратата позвъни.
Като скитник. Сякаш, че крадеше
и с поглед пълен със вини...

Отново опитваш да ме каниш
в миналото да повървим.
Дори и сам не можеш да се мамиш-
отдавна и детето си делим...

Очаквах вчера последната ти дума.
Невярващо сърцето ми замря,
а после те изтрих като със гума
и тогава сякаш всичко посивя...

И дълго време очите на детето
ме питаха защо не си със нас.
И аз преглъщах с него, след което
заспивахме прегърнати в късен час...

А после стана слънчево и бяло,
домът ми украси го детски смях.
И аз разбрах, че сърцето ми е цяло.
Не, няма вече да допусна грях...

Домът ми все още тихо спеше,
когато ти си тръгна и се извини.
Сърцето ми лети, както летеше,
но вече с друг. А ти прощавай и прости...

03.08.2011 г.