Рохалес

На късното лято във зноя
за пръв път,откакто съм тук
паркирам съвсем до завоя,
а хълма ме среща без звук.

Душата ми с него е слята
от време,в което пеша
аз скитах се тук,а краката
сънуваха мойта земя.

Селцето отдавна ме знае,
всичко това преживяло,
а спящите къщи в Рохалес
кимат следобедно,вяло.

И кактуса,който зад мене
плодовете си предлага
разбрал е,че те със кафето
са сладки,като награда.

Може би ще полюбопитстваш
за моя дом във Рохалес?
Може и Гугъл да попиташ,
тръгваш ли-тръгвай по залез!

Ей тук ще стоя и ще чакам!
Домът ми не знаеш,но ти
зарад който хълма изкачвам,
имаш вече мойте очи.