Колко прохлада и слънце в едно
събира тази кръгла градинка!
Седнах удобно под едно дърво,
изпратих само с поглед калинка.
Отсреща смокиновото дърво
обляга се на знака “Внимавай!“
и ми маха със зелено листо:
Кафеджийката!Време е,ставай!
Къде ли изтече този цял час?!
Небето разстлано,като чадър
селцето побра и мен,пък и вас.
Тъй ведър стана Светът и добър!
Мравката престана да се крие,
усмивката ми прозрачна видя.
Спокойно продължи да си трие
крачетата по пръстта,към дома.
Толкова просто!Толкова лесно,
щом ти си във мен и аз съм във теб
Става знакът “Внимавай!“-“Чудесно!“
за час обърнал световният ред.
Колко прохлада и слънце в едно
събира тази кръгла градинка!
Отговорът на въпроса “Защо?“
го знае дори малка калинка.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар