Tова сега в душата ми витае

Пак е неделя сутрин, пред чаша  кафе,
седя и гледам пред мен като рана
червеното Слънце,което превзе
хоризонта и направи панорама.

Отдавна живея аз така далече
от родители, дом и всичко мило,
че душата ми парола има вече
и в три букви всичко там се е сбило.

Рано сутрин, преди петли да пропеят,
прошепвам я тихо.После се връщам
там, където на хоризонта се смеят
още спомени, които прегръщам.

По обед Слънцето, високо изгряло,
ще ме завари пак ходеща боса,
ще грабне чувството ми вече узряло,
ще открие трите букви какво са.

То на хоризонта оставя своя знак:
сутрешен аромат, който ухае
на парола с три букви и аз зная как
това сега в душата ми витае.

 2011-08-21 15:24:06