Вятърът следобед

Не закъснява вятърът следобед.
Пристига,дал ми е обещание,
а аз на среща чакам го от обед,
търся ласкавото му внимание.
Разрошва ми косите леко,нежно
и гали загорялата ми буза.
Където Слънцето е бяло,снежно
прошепва,че съм неговата Муза.
Гърдите ми окичил с огърлица,
докато аз следобедът съм спяла
и ставам най-любимата му птица,
която със него е полетяла.
Узнавам колко всъщност ме обича,
докато в себе си сега ме вплита.
Прегръщам го,а той по-бързо тича,
косата ми разпуска и разплита..
Пристига той от толкова далече!
До изворите му да се напия
отнася ме и станали сме вече
като едно кълбо,една стихия.
А после тихичко във мойта стая
целува ме и с обич ме загръща.
Дълбоко във душата си аз зная,
че всеки ден при мен ще се завръща.
Следобед вятърът е обещание,
балсам за загорялата ми буза,
Средиземноморско заклинание
да бъда вечно неговата Муза.

2011-08-25 09:38:45