Да не съм сама в остатъка от дните

На Лъчезар!

Пътувахме по тъмно под звездите,
разсеяно намигнаха ми те:
Да не си сама в остатъка от дните
ангел сме ти дали, не дете.

Погледнах стреснато надолу в скута,
където кротко, сладко спеше той.
Отправяла ли съм молба ... и тука
животът да даде такъв завой?!

Понякога понечвам да попитам:
"Защо ми е, аз мога и сама?!"
По пътищата малко ли се скитам,
да мъкна с мен и мъничка душа?!

Но той е тъй различен, не прилича
на никое от другите деца
и мой е, а учудено надничам-
какво не е наред ... и таз добра!

Които го налагат защитава,
обича всички и благодари.
Със сигурност е ангел, който дава
не пример, не любов, а сам гори.

Заспива кротко, тихо, за минутка,
а аз със поглед във това легло
стоя и гледам как невинно тупка
ангелското му сърце добро.

И няма как, духът ми е възвисен
и покорно стъпва по следите.
Разбирам, че той пристигнал е при мен
да не съм сама в остатъка от дните.

2011-09-11 01:48:03