За теб,за мен и десетте лета

на Милена

На прага ти ще седна тази вечер,
дълбаейки поредната черта.
Във шепата си стискам стих наречен
за теб,за мен и десетте лета.

Намислих със какво да те учудя-
стихът оплетох в стари ветрове.
На пръсти стъпвам,да не те събудя
и пъхам го под ей това чердже.

Оставям ти и форда изпочупен,
тринайсетчасовия трудов ден.
/От някой си умрял май беше купен?!/
Усмивки само днес извиква в мен.

А стопля ме и старата банкнота,
която първа ти ми подари.
Отварям си бутилката “Риоха“,
събудиш ли се,чаша си вземи!

Добавям в нея малко от сълзите,
а може би ти чакаше цветя?!
Със виното се смесиха ,изпити
от теб,от мен и десетте лета.

2011-10-01 01:41:10