За смъртта и живота

На Виолета Маринова Негованова!

Живота е миг и нежна въздишка.
Безплатен подарък, безценен и скъп.
Рисува си всеки в своята книжка
и изпит е само човешкият път.

Как твоята мъка става и моя?!
Невидими нишки ни свързват - късмет!
Аз спирам заедно с теб на завоя.
Умирам, когато умира човек.

Засмея се смело - пристига смъртта
зад лявото рамо да ми наднича.
Отдясно животът ми дава ръка,
учи ме как се безсмъртно обича.

И мога да дишам със тази любов
денят ми разхвърлян щом го окриля.
И може да бъде светът чисто нов,
непознатият щом брат тук намира.

2012-04-15 09:17:49