На Анна!
От пръст и вода съм аз сътворена,
но корен в земята не си съхраних.
Има място и за мен в чернозема.
Аз съм последният и първият стих.
Пътник такъв съм - от гара на гара.
Къде по - кратко и по - дълго стоя.
Щом изиграя си своята роля,
значи време дошло е да продължа.
Точната дата за връщане нямам
и броя на всичките спирки не знам.
Дали стигнах вече? Точка не слагам.
Воювам да имам път още до там.
Влакове много край мен профучаха.
Видях пътници с тежко болни сърца.
До един всички те в мен разпознаха
своя Ангел - хранител, свойта сестра.
Умора преди да ме завладее,
преди на последната гара да спра
искам да знам моят Ангел къде е???
А той пристигал под различни лица...
2012-04-01 08:03:22
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар