Той умира пред очите ми като куче. И аз не мога да направя нищо. Не мога да използвам силата на ума си, силата на волята си, това е извън моята власт. Аз, великият човек, който тъпче по тази земя и може да мачка тревите, Аз - великият откривател, който открива как да стигне за секунда до другият край на планетата..Аз - великата прашинка, неспособна да помогне на друго човешко същество.
Когато Смъртта се доближи с косата си до друг човек, може би случайно ни порязва. А може би не..
Me sobran las palabras...
0 коментара:
Публикуване на коментар