Господи, не мога да понасям тази жена! Тя пъшка и охка безспир, и егоизмът ѝ е безграничен.
" Ох, Сашееее...Сашееее...къде си бе, майка ти умира.." Сашето е доктор в УНГ клиниката и е на работа в момента на нейното умиране. Никакви думи не могат да я спрат, тя е най-зле и едва ли някой друг на света е изпитал такива мъки. ..В началото се опита да командори, но бързо ѝ свих сърмите. " Веднага да ми дадете салфетка, вед-на-га!" Викам ѝ : "Сериозно..?" Иска ми се да ѝ кажа, че е най-големият егоист на света, с който съм имала вземане даване, но стискам устни, пък и нямам право. Казват, че това, което те дразни в другите е онова, което е в теб. Не знам дали е така. Винаги се стремя да не притеснявам никого и никога не бих постъпвала така със собствените си деца. Разни хора, разни идеали.
- Стига си викала, тук има и други пациенти. Това момче е на 45 г и е паднал от 4-ят етаж. Положението му е критично. Помисли малко и за другите!
- Аз не съм ли човек? - плаче противната баба.
- Всъщност, само ти си човек...Дори не помисляш, че има хора, които са по-болни от теб.
Тя ме хваща за ръката и забива...пръсти в мен:
- Дай ми живот бе...дай ми живот!
Потръпвам...сигурна съм, че се опитва да ме ухапе по врата...
19.11.2015 г.
четвъртък, 19 ноември 2015 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар