29.10.2015 г. / 8 ч.сутринта

Има нещо очарователно в това, докато другите бързат сутрин рано, да вървя бавно, да вдишвам дълбоко свежият въздух и да знам, че всичко е такова, каквото трябва да е. Точно на мястото си.
Мога спокойно да чуя човека, който незнайно защо, винаги застава на ръба на тротоара и рецитира Шекспир, и сякаш неизменно е там, без да се храни и без да спи. Мога да отстъпя реда си за топли гевречета, на някой припрян и закъснял, а цигуларят в подлеза свири само за мен...Сякаш целият свят е мой , а аз съм нарочно навън, за да чуя историите му...