Утъпкано стихотворение

През горичка, по пътечка
Ванчето върви сама.
Няма как да срещне мечка
В таз софийска планина.
Тук-таме по някой мачо
С GSM вместо барут.
Има нужда от палячо
И от някой малко луд.
Под краката сухи съчки
Разговор с едно дърво.
И изчезват всички бръчки
До девето потекло.

Ваня Апостолова

Но оттатък зад дървото
Кума Лиска ей така
стрелна Ванчето с окото
и я хвана под ръка:
- Слушай, Ванче! Чуй ме, драга!
В таз софийска планина
има интернет блокада,
Джиесема ми прегря.
Някой мачо ще те срещне
със двулитрова в ръка.
Връщай се у вас, че сетне
няма как да те спася.

Росица Петрова

Ала Ванчето не слуша:
-Лисо, махай се оттук,
че дойде ми веч до гуша
да ми правят все напук!

Ще си бродя из гората
със надеждичка една –
на познат или позната
да попадна. Не позна.

Ще се скитам тъй, самичка.
Хем на въздух, пък и хем
може волен като птичка
да ме срещне тук „bohem”.

Да му стана горска муза
И сред стихове безчет,
след целувка, тук, по бузата
да си тръгнем в пет без пет.

Николай Дялков / bohem/
16/17.08.2015 г.