На пряка разстояние

Когато съм поставена в затвор
и мислите ми само те докосват,
недей забравя, всичко е простор!
Телата са тела и се износват...
Нали разбираш, много ми тежи,
че пак стоя на пряка разстояние.
И този миг така се удължи,
на Господ даже стана достояние...
Но, ти ще спиш спокойно в моя дом!
В очите ми ще си прочиташ приказка.
Пораснеш ли, на стария балкон
ще те очаквам старичка и нисичка...
Когато на душата ми гладът
се усмири от твоето присъствие,
ще знам, че там, където е студът
е всичко всъщност обич и напътствие...

18.10.2014 г.