неделя, 14 септември 2014 г.
Сутляша, клетва за любов
Та ти си точно толкова добър,
на мене колкото не ми достига.
Сърцето ти - един червен чадър.
Изчезналата тайна, древна книга.
За теб бих разгласила на света,
но всеки втори вдига шум напразно.
От думите си всички ще спестя,
особено “любов“, която дразни.
И никой няма нищо да прозре
на мама, ако хапна от сутляша.
Във купичка, с канела, индрише.
Обичам този вкус на тайна. Наша.
Тъй може някой тук да въведе
сред хаоса от скупчени въпроси,
щом срещнат се момиче и момче
канела тя, той - индрише да носи.
15.09.2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар