Изригвания

На тези, които няма да се познаят!

От думите ви хвърлени на вятъра
жестоко въздухът ми натежа.
Там някъде, където в мен е кратера
от вярата ми нещичко умря.

Не ви се сърдя, даже си се чудя
при толкова премерени лъжи,
как мога да обичам до полуда
дори, когато въздухът тежи!

Нима не знаехте, че отпечатък
оставяме, когато се кълнем?
Животът ни наистина е кратък,
но егото с такъв голям обем..!

Под безпристрастни, мънички усмивки
заравяте във пясъка глава.
Да, задникът ви лъснал е пред всички,
но въздухът...не ви ли натежа?!..?!

25.06.2014 г