Не, не мога да спя и всичко ми пречи...
Как така ще те няма, как?!
По стъклата на стаята ми се стече
познатият, гъст полумрак...
И няма спасители, има ранени...
За мен са куршумите два.
Разкъсва единият моите вени,
другият ми трови кръвта...
Накрая на тази безсмислена битка,
/защото не влизам във бой!/
очаквам победа, една маргаритка
и сладкият сън, че си мой...
07.05.2014 г.
сряда, 7 май 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар