16-ят етаж

Живея на 16-я етаж.
Кафето ми е сутрин от машина.
Небето вечер най- фин трикотаж,
Луната през нощта е мандарина.

Като светулки светят ми звезди
и цяла нощ събирам си ги в шепи.
Наистина, така не ме боли.
Празнувам с тези мънички конфети.

Навярно и по чуждите врати
от днес, ако започна да закачам,
ще видиш как ще се обезболи
ключалката, където тайно плача.

Ти можеш тук да носиш светлина.
Аз мога да съм всичката надежда.
Да влизам не във стаи, а в сърца,
в които всеки ден ще се оглеждам.

16.05.2014 г.