Потъва ми пантофката, а ти
писма в бутилка всяка вечер пишеш...
И вече чакам да се свечери,
до мен да седнеш тихо и да дишаш...
Когато питаш, все отзад - напред
разказвам, без отчетност да си водя...
Прахосвам и бурканчето си с мед,
за всичките надежди във колода...
И уж си крия тайните, пък на -
една след друга бавно ги разлистваш...
Ако не може да съм ти звезда,
защо започваш вечер да ми липсваш...?
26.02.2014 г
вторник, 25 февруари 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Защото липсите се случват предимно вечер, Скарлет! Чудесен стих!
Предполагам, че трябва да се дисциплинираме да лягаме навреме, Скарлет. Много мислене, не е на хубаво. :) Благодаря ти, вярно сърце!
Публикуване на коментар