Пусти улици, безинтересни хора.
А така искам някой да ме шокира!
Да ме извади от съня, от затвора
и вечер в душата ми да се прибира.
Да ме стресне с някакво салто - мортале,
без да знае колко за него ми пука.
В прастарата ми душа - истинско хале
да си намери една малка пролука.
Имам още много, много за учене.
Ще се харесвам лоша, ще се простирам
отвъд сенките - разкъсващи кучета...
Имам и още време да се шокирам.
Пусти улици, безинтересни хора..
Липсва ми само едно салто - мортале!
Едно цъфнало цвете сутрин, на двора
и небе, което с теб ще създаваме.
14.02.2014 г.
неделя, 16 февруари 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Понякога човек има нужда от едно силно разтърсване, за да се измъкне от това полу-сънно състояние на духа! Поздравления!
И прегръдки...
Публикуване на коментар