Сърцето ми е роза.
Бодлите са отронени.
Поезия е. Проза
са само два, три спомена.
За връхчето на ножа
напомня ми игличката.
Расте ми нова кожа
на белег, под брадичката...
05.12.2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Labels
- Ако някога умра (19)
- други (80)
- миниатюри (38)
- Мисли на известни личности (25)
- Песни (2)
- пирончета (15)
- поезия (195)
- Посвещения (16)
- Разкази от върха на иглата (4)
- сонети (2)
- съавторства (2)
- хумор (6)
- respuestas (2)
Blog Archive
За мен
Живея между зъбите на времето
и дните ми са битки и победи...
Предоставено от Blogger.
2 коментара:
Ваня, хайде пускай и ти книжка, че на моята не можахме да си поговорим достатъчно. Какво да правиш, фенките ме искат, и нали съм с добра душа...шегичка неуместна! :)
Любо, винаги когато имаш път към София, можем да си поговорим. Надявам се, да има време и да е достатъчно! Фенки имаш и аз съм една от тях! :) За душата ти, няма да говоря, думите са слабо подобие на всичко онова, което ти изпращам, като чувства! :)
Публикуване на коментар