Между Живота и между Смъртта
не би могло да бъде другояче.
Пореден път се боря със скръбта
макар, че си оставам единаче.
В града, ведно с човешкият поток
съм част от кръговрата сутрин рано.
До мен, в метрото сяда точно Бог,
ухае ми небето на изпрано.
Следобед начертавам бял курсив,
по който лъкатушейки минавам.
От солидарност е света сънлив,
докато аз все още се калявам.
Когато се прибирам у дома
със Слънцето на лявото си рамо,
между Живота и между Смъртта
сърцето неизменно е простряно.
05.11.2013 г.
сряда, 6 ноември 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Времето е толкова малко, а за четене има толкова много...Поздрави, Ваня!
Поздрави, Любар!
Публикуване на коментар