Пешката

Тихо и кротко живея - мъжката.
Само с по два смъртоносни пробоя.
Нося си кръста, този - на пешката
и на най - неизвестните воини.

Все не откривам за себе си чудо,
с което да мога да се прославя.
Месих и хляб, носих блюдо след блюдо,
но днес не се връзва с мойта представа.

Потракването с високи токчета
не е за краката ми уморени.
По - скоро срам са малките ръбчета
от пресъхналите ми вече вени.

От тази ябълка - на Създателя
съм си глътнала и ума, и дума.
Друг я изяжда - аз съм изпатила.
Страдам от всички симптоми на чума.

Но, изглежда - това ще е чудото,
както живея винаги мъжката:
С двата крака ще скоча в най - трудното,
за да му бия шута - със пешката.

25.07.2013 г