Тя все успява някак да лети.
С какво и как, не е съвсем известно.
Подпалиха ѝ голите пети
и стихна чак до Царството небесно.
А Раят там не е случаен Рай.
На всички хора дават две лопати.
Щом тръгнал за богатства си, копай
и с пот плати за всяко късче злато.
Та аз, като се втурнах презглава,
какво е, викам си, едно копане?!
От там да видиш, стихове редя
и вечерите все с това се храня.
Понеже съм строшила вече две,
лопати повече не се полагат.
Загребвам тази пръст така, с ръце.
Два багера направо се надбягват.
И ето ме, аз някакси летя.
С какво и как, не съм съвсем наясно.
Знам само, утре как ще изхвърча
от клетката, в която ми е тясно.
02.06.2013 г.
неделя, 2 юни 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар