В окопа

На Тома!

Поставя ме във малкият си джоб.
С размерите си, все в джобове влизам.
Последният превърнах на окоп
наклонен, като кулата на Пиза.

Ще кажеш, как изобщо се държи,
щом чуждата вода го подкопава?!
Опъват ѝ се само две греди,
софийска, междублокова морава.

По спомен, всяка нощ, като шрапнел
пробива ми челото, по средата.
Копая си спасителен тунел
така, че да ми свърже двата свята.

Приключи ли студената война,
на кестени, когато замирише,
ако не съм с отрязана глава,
тогава веждите ще си изпиша.

08.05.2013 г.