Залъци

Накрая е останал само залъка,
от който ми присяда все по тъмно.
Изядената пра - прастара ябълка
до днес, до Бога вдига мойто кръвно.

А Бог, като е вперил погледа си в мен
на залъци вината ми прощава.
Гладувам си с един подут и сит корем,
и миналото дъвча до забрава.

Профукала съм си по няколко съдби
на Дявола с измислените карти.
В ребрата ми копитото му се заби
и тръгна от човеци да ме варди.

От хляба, който му омесих с две ръце
останали са залъци нищожни.
Аз, вместо хляб, днес здраво стискам острие.
Молитвите към Бог са му безбожни.

Накрая ще остане само залъка,
от който и на Дявол ще приседне.
Ще му го дам, така му хвърлям камъка
и смъртно болен утре той ще легне.

29.05.2013 г.