Денят си е спестил към мен милувката.
И той голям скъперник се оказа.
С един мазол и дупка на обувката
сега съм точно в носталгична фаза.
Нали пенсионирах шепа спомени
и мислех, че заспаха непробудно.
Виновни са балканските ми корени,
че всичко в мен е живо и е будно.
Примигват ми родените възможности,
но светофар съм дала на зелено.
По тез земи и скалните околности
сърцето ми тупти изпепелено.
Скъперник само ще спести милувката,
когато влакът тръгва от перона.
Съседът ми - рибар, ми махна с плувката
и закачи със кукичката рана.
24.04.2013 г
сряда, 24 април 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар