Нямаш право да плачеш! И ти,
като мен си войник по принуда.
Отдалече така ти личи,
че си син на една много луда.
Имаш моите тъжни очи.
Е, светът не умее да плува.
Само гази и мокри пети,
после горд от това, се надува.
Все те храня със леща и боб,
и на вятъра плащам да свири.
Возя Слънцето на автостоп,
а Луната ни следва с кокили.
Нямаш право да плачеш! На пет
вече стана, войник по принуда.
Този свят е голям людоед,
но не би могъл да те надплува.
03.04.2013 г.
сряда, 3 април 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Има право да плаче на пет
по повод „Войник по принуда”
на Ваня Апостолова
Той - войник по съдба, а пък ти,
ешафоди строиш... Да се чудят,
дето шляпат със боси пети,
как се става боец по принуда.
Как от хляба се месят звезди,
как със рими се топли постеля,
над която до утро да бдиш
със очи „На къде да поема”.
Този вятър е скитник, но той
помни дати и родни комини,
помни кой си е тръгнал и кой,
зад перваза те чака с години.
А синът ти, войник по съдба
води битка с Луна на кокили,
но откъртва огромна сълза
щом денят му самотен го види.
Има право да плаче на пет,
има право дори и на десет,
щом светът е такъв людоед,
той е принцът дошъл да го стресне.
Благодаря ти, за любовта! <3
Публикуване на коментар