Вторник някак прилича на круша,
зрял и тежък, надвиснал над мен.
Имам десет причини да пуша,
да отрежа и онзи кретен...
Пренавиван, горкият часовник
само лъже за точният час.
Абе, имам за всичко виновник,
но и аз все съм болна от бяс...
Чак следобед ме стяга във кръста,
джоба празен, накриво стои.
Който с Дявола мери си ръста
му се пада така, да не спи!
Имам някаква тайна надежда
и във вторник на нея вися.
От кълбото на мама, от прежда
други вторници плахо плета...
26.03.2013 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар