Докато светът се прощава,
ръждясват в мене пироните.
Зад гърба ми някой наддава:
Ще падне там, до лимоните...
Убиха ме двете любови,
прегърбиха петте намаза.
От тогава имам подкови,
третата от мен да се пази...
Сънувам, за да оцелея.
По устата ми кръв и пяна,
с които обаче живея,
така, че..светът да прощава!
Като заек, който е стрелян,
покрай мене прошката мина.
С този мой инат непогребан,
у дома ще съм до година...
18.03.2013 г
понеделник, 18 март 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар