Поредният мъж - на прах в краката ми,
прескачам без капка съчувствие.
Нали искаше много ръката ми,
но тя е безплътна и чувствена.
Съвсем разбиха глави във стената
на двореца ми рицари тежки.
Тази смърт им бе законна отплата,
да превземат със сила бе грешка.
Запокитих ги всичките в нищото.
Вече само с коняри търгувам.
И сама пак си паля огнището,
нямам време за тях да тъгувам.
Сега ръждясват в двора компромиси.
Като бурени. Ялови, жалки.
Всяка жаба да си знае полюса!
Мойте рицари спят в катафалки.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар