Не ме ревнувай, аз съм само твоя.
Макар постели с други да деля.
Откакто те изгубих зад завоя
не мога и не мога да се спра.
Пътувам все в измислени карети,
които в полунощ са вече прах.
За мен се женят Дяволи заклети,
от бракът ни се ражда само страх.
Нали ме помниш, възел върху възел
и с нервите до днес не съм наред.
Казват, че ще ме оправи връзване,
но вържат ли ме вълк съм, не човек.
Не ме ревнувай, вече няма смисъл.
За Дявола намери се мома.
Вярвам му, че ябълката кисела
харесват си я само у дома.
08.12.2012
неделя, 9 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар