Спящият красавец

Едно писмо да беше ми написал!
Заспал си преди мене като пън.
Будилникът скучае, некурдисан.
Ти трябваше да будиш мен от сън.

Добре, ама да легна не сколасах.
Изчанчих се от толкоз много път.
Захъркал си, оръжия препасах,
обратно завъртя се и светът.

Не знам дали да хукна да те диря,
целувките май вече са ми кът.
Прибирам си се в моята квартира
сама. Поне не лягам със врагът.

Нощта ли тъй ме прави иронична?
Отдавна и на мене ми се спи.
До следващата среща! И различна
дано да е, до сетните ни дни.

25.07.2012 г