Кокичета

Държат ме здраво нашите раздели
и дълго след това не те намирам.
Навярно заедно не сме живели
и просто шепа сенки си събирам.

От джоба ти несигурно надничат
с белите си личица кокичета.
Онези двама още се обичат,
въпреки големите различия.

Тя му е простила непростимото.
Той е излекуван от депресия.
Точно, както става само в киното,
краят е възможно най - чудесния.

А ние с теб в една софийска кръчма
седим на по ракия и салата.
И за да не е разговорът мъчен,
кокичетата тъпчем по земята.

27.11.2012 г