Тя ми хваща с два пръста брадичката.
Нещо имала май да ми връща?!
В жаргон ми уловила редичката
и стихът ми съвсем преобръща.
Да ви кажа, тя ме КЕФИ такава
и на бас, че за мене ѝ пука!
И сериозно и смешно го дава.
Май с червено ще кацне и тука.
Все ми пробва една рокля във нежно.
Имала съм очи на принцеса.
Дълбоко в тях съм момиче надеждно,
една стара, пишман поетеса.
От къде я познавам? Ще паднете!
Все ми ходеше тя по петите...
Две прегръдки от нея откраднати
аз държах под юргана завити.
И за Скарлет не ми ги разправяйте!
Тя е огън и цвете! Кралица!
Хайде, заедно с мен се надявайте
да ми пише след малко “шестица“.
07.10.2012 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар