Понеделник съм в старата роля.
Без червило, без маска и грим.
Имам точно стотинка във джоба,
няма помен от моят любим.
Всички негови грешки и мои
наводниха тук цяло селце.
Бяха влачища, кални порои,
но инат кътам в женско сърце.
Ето, че понеделнишки бързам
и ми тръгна от днес по вода.
Древна тайна на шията връзвам,
Слънце влюбено в сърпче Луна.
Ако вятър ми гризе петите
усмирявам го с детски ръце.
Вече няма кой да ме рита,
кой отново да ме предаде.
Понеделник съм в старата роля
и съм влюбена, както преди.
Боже мой, аз какво ти говоря,
та нали с мен делиш го и ти?!
01.10.2012 г
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар