Той е седнал на тази тераса,
на която сервирам кафе.
Истински мъж, от моята класа
и прелиства ме и ме чете.
Вече вкусил безброй питиета,
всеки жест е изящество, вкус.
На арената с име Планета
е дошъл да танцува с мен блус.
Аз го чаках, мечтаех за него.
Преповтарях си тоз епизод.
После скочих с оръжие Его,
тъй се върнах три стъпки назад.
И така се събуждам и инак,
а войната не се прекрати.
Тази зима войник пак ме взимат,
а сънувам, че запролети.
25.09.2012 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар