На плажа

Шарен свят и спокойни, несложни
като мобили търсим заряд.
А магиите, всъщност възможни
могат болката мигом да спрат.

В кратък плясък на чайка свободна
се изсипва пред мене светът.
На прегръдка съм още способна
и крилата ми още държат.

На хавлия, под сянка се гуши
мойто малко и черно момче.
А принцеса в съседство се цупи,
сладолед бързо баба ѝ взе.

И попивам детайлите дребни,
непознати усмивки бера.
Ще си тръгнем от плажа последни,
щом във шепи светът събера.

21.07.2012 г.