Дори и бос да тръгнеш по земята

Този следобед като други,без звук
багажа ти лениво се стяга.
Лятото късно е заседнало тук,
гледам с усмивка как се протяга.

С часовника се гледаме и дебнем
докато пиша,а остава час.
Стрелките знаят как да го разтеглим
в годините,оставащи пред нас.

А аз обичам да си те представям
във бъдещето-умен и голям.
Разбира се,от себе си добавям
всичко,което искам да ти дам.

Още във шепата ми се побира
детското ти мъничко стъпало.
Не знаеш,но под него се намира
сърцето ми,като постелка-цяло.

И не плачи,изтрий с ръка сълзата,
когато я проливаш ми тежи.
Дори и бос да тръгнеш по земята,
сърцето ми  те пази от беди!