Реликва

Стаени мигове разсичат
на порции среднощен час.
В пространството се разсъбличат
съдби човешки, като нас.

Не чакам никой да ми звънне.
Загръщам се във самота.
Какво ще стане, ако съмне,
а пак навън е тъмнина?

Измислям ли си светлината
и вижда ли я друг със мен?
Нима мираж е в тишината
от мен самата породен?

За миг угасна всичко светло,
но чувам своето сърце,
с което женствено, кокетно
аз хващам твоите ръце.

Усещам пулсът ти забързан.
Така ритмичен е света.
И ето го - отново свързан.
Виновници сме за това.

Далече нечия молитва
се сбъдва бързо. Чудеса.
Докосването е реликва
и отговор за таз Земя.

31.01.2012 г.