съвсем ритмично календара.
Тук празник всички хора погва.
Бяла лудост и надпревара.
Подаръци, мезета, вино.
Душа каквото ти поиска!
Пред мен клиентът придирчиво
яде английската закуска.
А сгушена в най - топъл ъгъл
душата ми, от тук ти пише.
Наистина не си се лъгал,
полита в четиристишие.
Звъни сърцето ми, запява.
Единствена е по рода си!
Такава Коледа раздава
на всичко живо радостта си.
До мен приятелското рамо
докоснало ме уж случайно
ми казва:“ То се е видяло,
приятелството ни е трайно.“
И прихваме така, до сълзи.
И работата даже спирам.
Такава Коледа! Запълни
отново с вас стихът. Разбирам...
и тази Коледа отронва
съвсем ритмично календара.
А всички хора някак смогват
да се нахранят с мойта вяра.
25.12.2011 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар