Вездесъщата

От години все съм си същата.
Едно момиче с развети поли.
Тази всъщност съм - вездесъщата.
Имам една, но и много съдби.

Плахо боса по пясъка тичам,
разпознава ми морето дъхът.
Всеки атом от себе си вричам,
то се разтваря и сочи ми път.

Всяка стъпка е ново начало
и всяка стъпка е край на света.
Лудо блъска сърцето ми бяло
в броеницата, която държа.

Тази всъщност съм - вездесъщата.
Осъмвам сутрин пред всички врати.
Щом помислиш днес за насъщния,
капят бисери от твойте очи.

25.03 2012 г.