Само чужди мъже вече останаха

Само чужди мъже вече останаха.
В приказката всъщност си имах и мой.
Беше изглежда за мене подаръка.
Направи животът обратен завой.

Ето, че днес след милиони години
отново го срещам, далеч от дома.
Веднага разбрах, че сме с него роднини.
Той е Ангел и Дявол. С две имена.

И вече присъства в моите сънища.
Негова аз съм. Наполовина. Почти.
Спират ме толкова, толкова трънища.
Ти, Ангеле мой, ако можеш прости!

Аз не успявам този път да открия.
Този, който води към твойто сърце.
И ти зад завоя..и ти ще се скриеш.
Сън ще останат топлите ти ръце.

Само чужди мъже вече останаха.
В приказката ангелът мой е. Почти.
И за всяка сълза той е подаръка,
който неотворен от мене стои.