Днес

Днес гладя със ютията
всички бръчки по моя ден,
а пък тези по ризата
оставям за идния ден.

Тук, от върха на стръмното
търся мойта синя звезда,
но не виждам във тъмното,
а има мъничка следа:

две ризки във гардероба
плахо докосват със ръка
моята, сякаш ще мога
да пусна остроумна шега

и дават пример на мама
как да пребори глупостта.
Мисли се тя за голяма-
голяма е лъжица Света.

Днес разбирам тази сила
да ме носиш на твоя гръб.
Веднъж аз теб съм родила,
ти мен-всеки ден, всеки път.