19.03.2012 г.
Бавно те прегърби времето...
За теб да пием днеска, татко!
Налях вино, от червеното.
На гости съм съвсем за кратко.
Хвани ме за ръка в съня ми.
Бои и четки, тъй мирише
таванското помещение..
А мама още е момиче.
Откъснах цветето за нея,
а виното изпивам с тебе.
Както ме учехте се смея,
но чезнем хората и мреме.
Понякога почти залитам,
но сила имам по наследство.
Следобедно, по плажа скитам
в невероятното си детство.
Как си отиват цветовете,
например охрата с кафяво?
Разказвай ми! За световете,
за истината само в бяло.
А времето не те прегърби...
ни осанката ти се смали.
Каквото и да пихме, кърви
в смях ме учи да превръщам ти.
0 коментара:
Публикуване на коментар