На Величка Русева!
Далечна, скъпа моя, не плачи!
В цикламено пред мен си спряла.
Знам, днес в душата ти горчи,
докрай сърцето си отдала.
Уплашена приличаш на сърна.
Сърцето ти отмерва болка.
Ръката ти държа, една сълза
поема свойта обиколка.
Но сепвам се. Аз имам чифт крила!
Сълзи да бърша не отива.
В свят чуден, приказен ще заведа
изгубената самодива.
Сега заспивай! Затвори очи!
Лети се само в светлината.
Къде да се събудиш казваш ти.
Все ще се срещнем на земята.
Прегръщам те, ти знаеш. Не плачи!
Записано е да ликуваш.
Вълни изпълват твоите следи,
а ти в цикламено танцуваш.
27.01.2012 г.
сряда, 14 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар