Палитра

Грабвам моята цветна палитра.
Вместо облак рисувам сърце.
продължавам, докато изниква
чуден ден изпод мойте ръце.

Ето, в цвят на любов е кафето.
Топло - розов си спомням съня.
Мигом лепвам го на чекмеджето,
нека ухае с него дома.

После решавам тази задача:
дъждове подранили не ща.
От палитрата жълто изскача
и целува красива дъга.

Един непознат цапа ми в сиво,
но цветът е за мен непознат.
Аз в палитрата имам щастливо
прословутият женски инат.

Виждам ред е дошъл на небето.
Ще посипя блестящи звезди.
Синият цвят е цвят на детето,
то свободна и в плен ме държи.

Редя моята цветна палитра
сутринта всеки цвят да е жив.
Сърдито сивото тук ме ритна,
но място не..не му отредих.

11.01.2012 г.