Лятото на моето детство

На баща ми!

Във лятото на моето детство
непрестанно, до болка се взирам.
В стария, празен сак/по наследство/
и днес шепа сол още намирам.

Тъй леко под твоите сандали
скърцащ пясъка гали слуха ми.
Радват ме панорамите стари,
с дъх на лято навлезли в деня ми.

И да мине по пътят си кратък
вагонетка със сол, чакам само.
По детски, да зария до лакът
ръка в сака на твоето рамо.

Морето пак отляво остава,
а градът ни оглежда отдясно.
Без солта лятото във забрава
би потънало, туй ми е ясно.

Пак очаквам в торбата да хвърлиш
дълъг и прашен пътят пред мене..
Една малка шега да подхвърлиш,
че солта няма кой да ми вземе.

2011-11-18 16:02:00