На синовете ми!
Смрачи ли при теб, при мен зазорява,
а утре обратно да е, би могло.
Дори далеч да си, в чужда държава
Небето, за щастие - само едно.
По него гадая и по звездите,
със твойте въздишки въздишам и аз.
Плахо погалвам следа от следите,
които оставихме вече зад нас.
Аз не те питам и ти не попита.
Изцяло /да знаеш!/ приличаш на мен.
Душата ми може още да скита,
но люлката здраво държи я във плен.
Очите ми може бряг да си търсят,
покой да жадуват и твърда земя,
но дойдат ли бури, ако разтърсват
на Небето си имам малка звезда.
Дори далеч да си, в чужда държава
Небето, за щастие - само едно.
Възможно е всичко!Всичко там става!
Преброявам звездите вече до сто.
2011-12-11 09:07:44
вторник, 30 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар