ЩОМ МЕ ПИТАШ - ТИ ОТГОВАРЯМ

/Посвещавам на Валери Рибаров/

Питаш ме как пиша и съм заета
със тези редове,които прочиташ?
Един приятел видя в мен поета-
невероятно е,когато и сам го отричаш.

Дълго време със себе си се борех,
той знаеше-аз не,че имам крила.
Повярва в мен,а аз все спорех,
че нищо не раждала мойта глава.

Изглежда е имало там вътре нещо,
което е стояло дълбоко заспало
и само той със окото си вещо
съзря го и ето го днес-оживяло.

На воля го пускам,защото крещеше
заключено толкова дълго-стоя
и то полетя,а онемяло всичко стоеше,
изпрати го с поглед в незнайни поля.

Щом ме питаш-ти отговарям.
В мен таят се хиляди въпроси,
с ключ вълшебен нощем ги отварям
и насън прегръщам отговорите им боси.

2011-08-07 12:29:50